Начало Полезно Лечебни Речник на офталмологичните термини

Речник на офталмологичните термини

1. акомодация на окото (за близко и далечно гледане)
способност / капацитет на окото да разграничава предмети на различни разстояния посредством увеличение на лещата на окото

2. зрителна острота
измерва способностите на очите
Способност на окото да възприема отделно 2 точки при минимално разстояние между тях (за нормално око - при зрителен ъгъл 1'). Намалена е при късогледство, далекогледство, астигматизъм, катаракта и др.
3. аметропия
дефект в оптичната система на окото (астигматизъм, късогледство или далекогледство), който може да бъде коригиран чрез използване на контактни лещи или очила

4. астигматизъм
Дефект на извивката на роговицата или на лещата на окото, който действа на хоризонталната, вертикалната или двигателната ос и променя зрението. Недостатък на лещи и оптични системи: изкривяване (размиване) на образа поради нееднакво пречупване (отражение) на преминаващия светлинен поток от различните сечения на системата.

5. Бухалки / пръчици batônnet
нервна светлочувствителна клетка от ретината, която позволява виждане в тъмното и е отговорна за периферното зрение. Тези клетки са много важни за възприемането на формите, контрастните цветове и движещите се предмети

6. катаракта (перде)
частично или цялостно потъмняване на очната леща (свързано с възрастови изменения, травма или заболяване), което води до прогресиращо влошаване на зрението - намаляване на зрителната острота и до дефект в прозрачността на окото. В 99% от случаите оперативното лечение има благоприятен ефект

7. Хороидея
Пласт от кръвоносни съдове, която се намира между ретината и склерата, който изпълнява функциите на снабдител на нервните клетки на ретината - светлочувствителните и конусовидни

8. колбички Cône нервна конусовидна клетка от ретината
Фоточувствителна клетка от ретината, която служи за централно (периферно) зрение и разграничаване на цветовете

9. Сливане / Конвергенция
Способност на очите да фиксират едновременно една и съща точка

10. Роговица, корнея
Съставена от няколко пласта прозрачна тъкан. Това е предпазващият пласт, който придава и отчасти формата на очната ябълка

11. Прозрачно вещество пред ретината
Прозрачна, гелообразна течност, разположена зад лещата и изпълваща очната ябълка, заема 90% от обема на окото.

12. Леща, кристалин
Оптична леща, разположена зад ириса, позволяваща яснотата на виждането на различни разстояния. Светлината навлиза през роговицата, преминава през гелообразната течност, след това достига зеницата, където лещата я слива с ретината. Акомодацията на окото (увеличаването на лещата) позволява изпълнението на функциите съобразно с дистанцията / разстоянието

13. Отлепване на ретината
Отделяне на ретината от очната ябълка. В общия случай, пациентът има усещането, че вижда сбор от частички в суспенсия или в пелена в зрителния периметър

14. Дегенерация на макулата (жълто петно под ретината) свързано с възрастови изменения
Увреждане на централната част на ретината, която води до отслабване и разрушаване на фоторецепторните клетки на макулата. Засегната е зрителната чувствителност: цветовете и правите линии се деформират

15. Диоптър
единица за измерване силата на пречупването на лещите

16. Еметропия – нормално зрение
Привилегия на тези, които нямат зрителни дефекти, обратното на аметропия (дефект в оптичната система на окото, който води до астигматизъм, късогледство или далекогледство

17. Глаукома
Глаукомата е причинена от повишаване на вътреочното налягане (на гелообразната течност). Този процес може да бъде изключително бавен, недиагностициран навреме води до ослепяване

18. Гелообразна течност
Разположена зад роговицата, пред ириса и лещата. Представлява прозрачна течност (съдържа 98% вода), непрекъснато филтрирана и подновявана, която, заедно с прозрачното вещество пред ретината, поддържа налягането и формата на окото. При неравномерно разпределяне на тази течност, се увеличава очното налягане, което може да провокира глаукома

19. Далекогледство
Намалена зрителна острота поради по-малка дължина на очната ябълка или по-малка пречупваща сила на лещата. Образът се получава зад ретината и мозъкът получава мъгляв образ. Ако нарушението е слабо, се компенсира чрез акомодация. Пациентите, които страдат от далекогледство, виждат по-добре на далеч, отколкото наблизо


20. Ирис
Ирисът е оцветената част от окото. Той е сложен мускул, който контролира количеството светлина, което преминава през зеницата. Когато е тъмно или мрачно, зеницата се разширява. Когато проникне по-голямо количество светлина, зеницата се свива. Цветът на очите се определя от генетичното наследство на човека.

21. Миопия, късогледство
Намалена зрителна острота при по-голяма дължина на очната ябълка или по-голяма пречупваща сила на лещата. Образът се получава пред ретината вместо върху нея, ясно се виждат само близки обекти. Пациентите, които страдат от късогледство, виждат по-добре наблизо, отколкото надалеч

22. Макула, жълто петно на ретината на окото
Е най-чувствителната зона от ретината. Концентрацията на нервни конусовидни клетки е най-голяма за сметка на нервните светлочувствителни клетки, които са много малко. Тази зона е отговорна за виждането в детайли.

23. Оптичен нерв
Нервът, който пренася информацията от ретината в мозъка.

24. Офталмолог
Лекар, специалист в областта на лечението на аномалиите и заболяванията на окото, както и на корекциите на зрителните проблеми

25. Оптик
Професионален специалист в областта на зрението, който се занимава с предлагане на материали (очила и контактни лещи) по лекарско предписание. Той съветва / консултира спрямо корекцията на окото, начина на живот и формата на лицето

26. Оптометрик
Парамедикален професионалист, той разглежда и определя всички видове очни аномалии, оптични и функционални. Той препоръчва определен материал (очила и контактни лещи), който адаптира спрямо пациента. В случай на наличие на патология или аномалия извън неговото поле на дейност, той препраща към офталмолог

27. Ортофонист
Помощен медицински персонал, специализиран в диагностициране, ре-обучение (рехабилитация) и адаптация на смущенията в зрението

28. Папила
Част от ретината, мястото откъдето тръгва оптичният нерв, в тази част на окото няма зрение

29. Далекогледство, presbytie
Този тип далекогледство не представлява дефект при свиването, а е следствие от остаряването на лещата. С времето, тя губи своята еластичност и не може да осигури акомодацията за близките обекти. Далекогледството се съчетава с другите зрителни дефекти.


30. Очно налягане
Чрез офталмологичен преглед се установява очното налягане. Налягане, по-високо от 20 мм Hg, може да бъде симптом на глаукома.

31. Зеница
Централен отвор на ириса, което функционира като диафрагмата на фотоапарат. Неговият диаметър варира спрямо светлината, колкото повече светлина има, толкова по-малък е диаметърът на зеницата

32. Ретина
Тънък течен пласт, върху който се създават образите. Тя представлява нервна мембрана, с дебелина от около 0,25 мм, с площ колкото една пощенска марка, която изпълва вътрешността на окото и която съдържа повече от 130 милиона нервни клетки. Тя е съставена от фоторецепторни нервни клетки - светлочувствителни и конусовидни. Светлочувствителните клетки служат за нощно виждане и не разграничават светлини и сенки, а конусовидните позволяват разграничаването на цветове и служат за дневно виждане

33. Диабетична ретинопатия
Диабетът може да доведе до увреждане на ретината, причина за постепенно намаляване на зрението. Развитието е без явна симптоматика в началото, тъй като уврежданията не са в централната част на ретината. Зрението започва да намалява, когато е уврежданията засегнат макулата

34. Пигментна ретинопатия
Наследствено заболяване, водещо до повреждане на ретината, намаляване на зрителното поле, което може да доведе и до слепота

35. Склера
Твърда влакнеста мембрана, обособяваща тази част на окото, която имаме навик да наричаме “бяло на окото”.

36. Страбизъм, кривогледство
Нарушена координация в движенията на очите. Тази аномалия на бинокулярното зрение на двете очи се дължи на нееднаква сила или парализа на очните мускули на нарушение на равновесието между мускулите, което се изразява в отклонение на едно едното око към носа или слепоочието и което води до влошаване на зрението.

КОКОША СЛЕПОТА, хемералопия
Рязко влошаване на зрението при слабо или изкуствено осветление. Бива вродена (често наследствена) и придобита - при недостиг или непълно усвояване на витамин А и витамин B2, влизащи в състава

КОНТАКТНИ ЛЕЩИ
Лещи от стъкло или пластмаса за корекция на оптични дефекти в зрението. Биват твърди и меки. Изработват се индивидуално за всяко око, поставят се върху роговицата. Предпочитат се пред очилата
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Медицинска наука за строежа и функциите на окото, за очните болести, лечението и профилактиката им. Развива се през 19 в., след като през 1851 Х. Хелмхолц въвежда очното огледало

ОЧИЛА
Уред за корекция на дефекти в зрението или за защита на очите. Коригиращите очила са от лещи: изпъкнали сферични (при далекогледство), вдлъбнати сферични (при късогледство), цилиндрични (при астигматизъм), призматични

СЛЕПОТА
Пълна липса или значително намаление на зрението, силно затрудняващи битовата и професионалната дейност. Бива вродена и придобита - при очни (глаукома, катаракта), заразни и паразитни (трахома, онхоцеркоза), вътрешни (захарен диабет)

ЦВЕТНА СЛЕПОТА
Нарушения в цветното зрение. Бива частична (за определен цвят) и пълна (рядко заболяване; околният свят се възприема черно-бял). Вродената цветна слепота (далтонизъм, по името на Дж. Далтон, дал първото й описание

ЦВЕТНО ЗРЕНИЕ
Способност на окото у човека и много животни да възприема цветовете. У гръбначните цветното зрение е функция на клетки рецептори (бухалки, наричани и колбички) в ретината, които съдържат 3 вида

Окото е орган на зрението при човека и животните. При различните организми очите са устроени по различен начин. Единствената функция на най-просто устроените очи е да разграничава тъмнина и светлина. По-сложно устроените очи предполагат по-развито зрение. Много сложноустроени видове от класовете Бозайници, Птици, Влечуги и Риби имат по две очи, които могат да са разположени в една равнина и дават възможност за възприемане на триизмерен образ (бинокулярно зрение), както например е при човека. При други видове като заека и хамелеона очите са в различни равнини и те виждат два отделни образа (монокулярно зрение).

Зрение e способността на живите същества да възприемат информация за околния свят като улавят и анализират светлинните лъчи, които достигат до специални предназанчени за целта органи — очи. Зрение притежават само макроскопичните животински видове, тъй като възприемането на светлината (особено направлението на лъчите) изисква относително големи очи, съдържащи оптични елементи (фокусираща леща, бленди и пр.)

Астигматизмът е дефект на оптическа система или на човешкото око, при който се получава неясен, разкривен образ поради липса на фокусиране. За разлика от късогледството или далекогледството, при които образът е фокусиран коректно, но не върху ретината, а преди или след нея, при астигматизма образът не е правилно фокусиран. Причината обикновено е, че лещата на окото (или оптическия уред) не е правилна, и пречупва светлинните лъчи в една плоскост по-силно, отколкото в друга.

http://www.geocities.com/markishki/dictionary/Dictionary.htm#%C3%80 – оптичен речник